Сенки от залезите на Черно море се простираат в мрака, докато далечните ветрове понесуват сладка топлина на далечината. Тихият шум на вятърa носи обещание на нов ден, докато слънцето се моли в последните си лъжиции. Огньовите от залездожда събуждат белите нощи, където мислите плъзнут като пепел по водата. Меката нощ в София се превръща в дълбок покой, където дишането спира, но душата продължава да пее.